Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва.
Иван Теофилов
Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си всички писма, които придружаваха отговорите. В едно от тях пишеше: "... и не знам как биха изглеждали личните ни истории в този кошмар". Надявам се, спасително, Иване. Нямаме друго, освен човешките си истории в такива времена. Благодаря за този щедър дом на паметта ти, където имаше място за всички - хора, събития, цели епохи, отделни дни и следобеди.
Георги Господинов
Kato se zamislja za izvrvenija pt, izpitvam radost, che opazikh chista poezijata si prez totalitarnija ni khal, che napravikh zhivota si smislen i go nakarakh da se usmikhva.
Ivan Teofilov
Tova ne e obichajnata anketa ili intervju, a razgovor, pripomnjane, spodeljane... Tova e edin razgovor v pisma, edin epistolaren roman. Zapochvame v samija kraj na januari 2021 g. i slagame tochkata v ksnata i trevozhna esen na 2022. Zapochnakhme v pandemija i svrshvame vv vojna i v edin osche po-lud svjat. Smesikhme vremena, postroikhme si kscha ot minalo, sbudikhme zaedno glasove i khora... Pazja si vsichki pisma, koito pridruzhavakha otgovorite. V edno ot tjakh pisheshe: "... i ne znam kak bikha izglezhdali lichnite ni istorii v tozi koshmar". Nadjavam se, spasitelno, Ivane. Njamame drugo, osven choveshkite si istorii v takiva vremena. Blagodarja za tozi schedr dom na pametta ti, kdeto imashe mjasto za vsichki - khora, sbitija, tseli epokhi, otdelni dni i sledobedi.
Georgi Gospodinov
